През 19 век, изобретен е педален механизъм, който позволява на музиканта да променя тона на струните, докато свири. Това допълнение прави арфата много по-гъвкава и удобна за използване в съвременната музика.
През 19 век бяха направени важни технически подобрения на арфата, които я превърнаха в по-гъвкав и удобен за използване музикален инструмент. Едно от тези подобрения е изобретената педална система, която дава възможност на музиканта да променя тона на струните, докато свири.
Този педален механизъм се състои от сет от педали, които увеличават или намаляват напрежението на струните, когато са натиснати. Това позволява на музиканта да избере различни тоналности и октави, без да се налага да престава да свири.
Това подобрение доведе до значително увеличение на популярността на арфата в съвременната музика и отвори вратите за нови техники и начини на свирене. Днес, педалната арфа е стандартен инструмент в оркестрите и често се използва в популярната музика и джаза.
Педалната арфа е по-голяма от традиционната арфа и има между 40 и 47 струни, които са организирани в 7 октави. Това й дава широк диапазон на звуци, които може да произведе и позволява на музиканта да играе различни жанрове музика.
В допълнение към педалния механизъм, арфата претърпя и други модификации, като например по-малки размери, по-леки материали и по-добро използване на резонанса на инструмента. Тези подобрения я направиха по-лесна за пренасяне и използване в различни ситуации, като концерти, студийни записи и учебни занятия.
Със своите уникални звукови качества и гъвкавост, арфата продължава да бъде един от най-вълнуващите и изразителни музикални инструменти в света.
Уилям Шекспир е един от най-известните драматурзи в световната литература, който е известен с много от своите произведения. В някои от тях той споменава арфата като музикален инструмент.
В пиесата „Каквото ви харесва“ Шекспир описва музикалните забавления на един благородник, който организира празненство в гората. Там има музиканти, които свирят на арфи, китари и други инструменти, за да забавляват гостите.
В „Хамлет“ Шекспир включва арфата в една от най-известните си цитати: „To be, or not to be: that is the question: Whether ’tis nobler in the mind to suffer The slings and arrows of outrageous fortune, Or to take arms against a sea of troubles, And by opposing end them?“ Тази фраза е част от монолога на Хамлет, който размишлява за смисъла на живота и за своята съдба. В този контекст арфата може да бъде разбрана като символ на красотата и хармонията, която може да се намери в музиката.
Шекспир е известен с това, че често използва музиката и музикалните инструменти в своите произведения. Той създава живописни сцени, в които музикантите свирят на арфи, китари и други инструменти, за да усъвършенстват образите на героите и да им придадат допълнителна измерение на техните характери.