През 2016 година арфата беше включена в ЮНЕСКО-вия Списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Това решение беше прието на основание на значението, което инструментът има за музикалната култура на различни народи и краища на света.
Арфата е един от най-древните музикални инструменти в света, като първоначално е била използвана в Египет през 3000 г. пр.н.е. и в Месопотамия през 2000 г. пр.н.е. С течение на времето арфата се развива и променя, като става все по-съвършена и еволюира в различни стилове на музика.
Включването на арфата в ЮНЕСКО-вия Списък на нематериалното културно наследство на човечеството помага за запазването на традициите и знанията, свързани с този инструмент, както и за продължаването на наследството на арфата за бъдещите поколения. Освен това, това признание подчертава важността на културното разнообразие и на ролята на музиката в него.
Арфата има дълга история в Египет, като се смята, че това е един от най-старите музикални инструменти на света. В египетската митология, богинята на музиката и танца – Хат-Хор, винаги е изображавана с арфа в ръцете си.
Арфата е била популярен инструмент в Египет през Старото царство (ок. 2686 – 2181 г. пр.н.е.). Най-ранните изображения на арфа в Египет са открити в гробовете на фараоните, където били изписани текстове с музикални инструкции за арфистите.
През Новото царство (ок. 1550 – 1070 г. пр.н.е.), арфата става изключително популярна и бива използвана както в религиозни, така и в светски музикални прояви. В този период се разработва нов модел на арфата, наречен „двойна арфа“, която има два реда струни.
Счита се, че тези два реда струни били въведени, за да се увеличи диапазона на инструмента и да се направят басови акорди възможни. Това е било важно за музикалните изпълнения в дворцовата музика на фараоните.
През годините, арфата продължава да бъде популярен инструмент в Египет и се използва в музикалния живот на страната до днес. Модерните арфи са сравнително нови във възможностите си и обикновено са изработени от дърво, карбонови влакна и метални струни.
В Египет, арфата се използва както в традиционната, така и в модерната музика. Това доказва колко важна е ролята на арфата за културата на страната и как тя продължава да вдъхновява музикантите дори днес.
Арфата е била известен инструмент в древен Рим, където е играна в различни области на живота, включително в музиката, религиозни обреди и дори в политиката. Римляните наричали арфата „cithara“ и я използвали като важен инструмент в тяхната музикална култура.
Римските арфи били изработени от различни материали, включително от дърво, метал и кости, като формата имала обикновенно осем или десет струни. Те били подобни на гръцките арфи, но са имали по-широк корпус и по-дълга глава. Арфата била използвана в различни музикални жанрове, включително при театралните представления и музикалните концерти.
В римската митология арфата била свързана с богинята на музиката, поезията и изкуството – Музата Евтерпа. В митологията се разказва, че Орфей – легендарен римски музикант, успял да привлече вниманието на харон – бога на подземния свят, с изпълнението си на арфата.
В политическия живот на Рим арфата също имала важна роля. Император Август привличал внимание към себе си чрез своето майсторство на арфата, като често свирел на публични събирания и посрещането на гости.
В заключение, арфата е играла значима роля в древния Рим, както в музикалната култура, така и в религиозните и политическите събития. Тя била свързана с митологията на древните римляни и била важен символ на красотата, изкуството и културното наследство на този древен цивилизация.
Арфата играе важна роля в музикалната култура на Древна Гърция. Това се доказва от намерените археологически доказателства, които показват, че арфите са били разпространени в гръцките колонии по целия Средиземноморски регион, където гърците са установили свои поселения.
В гръцката митология, арфата е свързана с няколко легендарни личности, включително с богинята на музиката Орфей и нимфите на планината Парнас – музите, които са отговорни за вдъхновението на поетите и музикантите.
През Византийската епоха, арфата продължава да бъде популярен инструмент, като се използва в религиозни церемонии и музикални изпълнения. През този период се развива и известният гръцки епос „Илиада“ на Хомер, в който се споменават музиканти, свещеници и поети, които свирят на арфа и други музикални инструменти.
През ранното средновековие, арфата бива пренесена от гръцките музиканти в Западна Европа, където продължава да бъде използвана в музикалните изпълнения на църковните церемонии и сред благородните класи на обществото.